В Русия при първия тост задължително се пие на екс – чашите са 15

В Русия при първия тост задължително се пие на екс – чашите са 15 мл.

На 21 юни м.г. публикувахме интервю с доктор Владимир Петков – преводач и посланик, във връзка мемоарната му книга “Епизоди от номенклатурния живот или по какъв начин се купува риба ”.

Поради огромния читателски интерес към книгата през днешния ден поместваме фрагмента “Президентът Желев пътува за Япония ”.

По биологични и естествени аргументи в Япония предстоеше коронясването на нов император. Цялото управление на света е поканено на церемонията, доста комплицирана в протоколно отношение.

Мъжете да вземем за пример,трябваше да са обути с черни лачени обувки с панделка, нещо като папийонка за обувки. Мъжът от България, който щеше да обуе лачените обувки и да се яви на церемонията, бе Желю Желев, първият демократично определен президент на нова България. Обувките към този момент бяха закупени в странство.

Но преди да отлети за Токио, му предстоеше осемчасов директен престой в Москва. Той пожела да оползотвори политически този престой и

изиска среща

с втория човек

след Горбачов

Съветската страна одобри. Нормалната процедура в сходни случаи изискваше, приемащата страна да получи цялостен лист на делегацията с ранговете най-малко седмица преди визитата.

Прави се, с цел да се обезпечат настаняване, реципрочни сътрудници за диалози, обядът и прочие Неща, от дълго време известни и практикувани в света, като “добро утро ” заран. Така е по света, в този момент ще приказваме по какъв начин е у нас. Две седмици се прецизира описът от София. Този – да, на следващия ден – не, след това пак- да, след това чакай да забележим, може ли да дойде ден по-рано, да се види с тъща си. Всички разновидности на испанския термин “маняна ”. Колегите от съветския протокол ме питат:

– Володя, какво става при вас, да няма нов прелом?

Те не схващаха, благите, по какъв начин е допустимо с изключение на политическото управление да се сменя и цялата административна машина. И в нея да се назначават хора, без азбучно разбиране от работата си. Началникът на президентския кабинет бе физик от университета, шефът на кабинета на външния министър – също физик, само че атомен. В 23 ч и 10 мин в деня преди идването връчих окончателния лист на домакините. Те ме поздравиха:

“Молодцы ваши товарищи! Пак добре, че не донесоха листата със себе си… ”

На идната заран отпътуваме с посланика в 9 ч за летище “Внуково ”. Самолетът каца в 10 ч, само че би трябвало да сме там по-рано. Винаги има за какво. Посещението е директно, без публични лица за посрещането. Само шефът на държавния протокол и посланикът. Зървам отдалеко родния трикольор на пилона. Грешките са единствено две. Знамето е остарялото, с герба, и е обърнато наобратно. Сезирам шефа на протокола, той се извинява, неговите момчета в този момент ще повдигнат верния байрак и по естествения метод. С американското знаме са по-внимателни.

Самолетът каца, групата слиза. Ръкувам се с президента. Става ми неловко от типа му. Трите копчета на сакото му са компактно закопчани, по този начин е седял и в самолета. Измачкан е, все едно е спал в сеновал.

Връзката му е разхлабена и кривната наляво. Единият ревер на ризата стърчи нагоре. Освен това е неподстриган и чорлав. Той седем години не употребява гребен като президент. Смяташе, че е още отстъпник и би трябвало да е занемарен и чорлав. Цял живот е ходил с недодялан пуловер, плетен от баба му. Селско момче, личеше по всичко. В костюм се усещаше като рицар в ризница.

Беше написал дисертация, в която оспорваше Лениновото определение за материята. После и книгата “Фашизмът ”, някои от нашите ръководители се припознаха в нея и я не разрешиха. И го помолиха учтиво да заживее в село Грозден.

Людмила Живкова бе напуснала този свят, тя го поддържаше. В село Грозден той четеше, ловеше риба с ръце в локалната река и получаваше заплата на теоретичен помощник.

През тези недемократични години посети и два международни конгреса по философия. Паспорт му издаваха с персоналния автограф на Григор Шопов, първи зам.-министър на Министерство на вътрешните работи.

Желю Желев беше рационален мъж, почтен, безкористен и непосредствен. Лъхаше интелигентски наивитет от него. Искаше откровено да промени България. Но в този момент бе в битието на първи държавен мъж, изискваха се и други качества, опит и образование, той нямаше от кое място да ги има.

Дисиденти в класическия смисъл у нас бяха неколцина – Илия Минев от Пазарджик, Емил Кошлуков, който лежа и в пандиза, и още някои. Останалите бяха брадати мъже, протестиращи към масата в опушени кухни.

Интелигенцията, раждаща поначало дисидентство, бе охранена и спокойна. У нас липсваше почва за маджарски, чешки или полски събития. Истинските смислени дисиденти бяха вътре в партията, те приготвиха преврата против Живков благодарение на руското управление.

Ще изтъквам класика: “Революцията се възнамерява от идеалисти, осъществя се от садисти и се завладява от инцидентни минувачи ”. Втората част на уравнението, за благополучие, у нас не се състоя. Но инцидентни минувачи манифестираха с хиляди.

Пристигаме в резиденцията. Аз ще съм преводач. Яковлев, вторият човек в Съюз на съветските социалистически републики, ни посреща – моден, равен, стабилен. Бил е 10 години дипломат в Канада. Първи общи думи за пътуването и времето с президента Желев. След него е Мария Желева, брачната половинка. За разлика от мъжа си тя е грижовна към облеклото си, с елегантна рокля, жена. Яковлев се ръкува с нея и й прави комплимент за тоалета. Тя възкликва непринудено:

“А, тази рокля

не е моя. Аз нямам

публични рокли

Даде ми я назаем моя съседка. Тя има доста. ”

Замирам. Езиците са близки, не можеш да лъжеш безсистемно в превода. Казвам нещо от рода на спасибо и доста благо. Яковлев ме гледа с подигравка. До него е Саша Кривенко от българския бранш във външно министерство. Дипломат от кариерата, с три мандата в България, познава всичко и всички у нас по- добре от Желев. А сме и доста близки фамилни другари. После стана общоприет консул на Русия в Истанбул. За жал, умря без време.

Саша ме гледа със страдание и се смее с взор.

В тези осем часа престой са планувани три събития:

1. Среща Желев – Яковлев, на четири очи, без да броим тези на Саша Кривенко. От наша страна няма да има преводач, няма да участва и посланикът. Ние сме остарели, ненадеждни фрагменти. Кой ще написа паметната записка за срещата от българска страна Новости в международната дипломация, български принос.

2. Официален обяд с цялата делегация.

3. Почивка преди път.

След излитането на самолета за Токио Саша ми описа наличието на диалога. Общи изречения за ремонт на системата, промяна на фрагментите, нова конституция. Нищо друго, което руснаците да не знаеха. Яковлев по този начин и не схванал защо е била желана срещата.

Влизаме в столовата за формалния обяд. Двамата келнери са красиви, високи млади мъже със сини очи. Облечени са съвременно, на техния декор Желев наподобява на учебен чистач. Сядаме. Общо сме 12 души, по шест от всяка страна. Желев, жена му, физикът – шеф на кабинета му, прессекретарят, посланикът и аз. Отсреща е Яковлев с специалисти и съветници.

По съветска традиция тостът на домакина е с водка. Тя се пие на екс. Поради това кристалните чаши са дребни, събират 15 мл. Водката се налива от келнерите във боен синхрон. Яковлев и хората му стават, той приказва. Нашите седят. Бързо скачам от мястото си и дърпам стола на Желев обратно, с цел да се сети да стане.

Посланикът е прав от дълго време. Става и Желев, другите насилствено след него. Обръщаме чашите си на екс. Мария Желева допира своята с устни, без да отпива. Келнерите наливат отново за ответния тост на нашия президент.

Стоп!Малка отмора, преди да опиша идната сцена.

Келнерът е с бутилка и таман да налее на Желев, жена му Мария с удивителна експедитивност слага необятната си длан върху неговата празна чаша, след което я взима, поставя я пред себе си, а своята, цялостната, реалокира пред мъжа си. Настава ужас в стройните келнерски редици. Синхронът е нарушен вечно на този обяд. Момчето се пробва да налее водка в празната някогашна чаша на президента, която към този момент е пред жена му Мария. Тя продължава безмълвно да се бори. Разстановката на силите към масата обаче е неравностойна.

Келнерът е с бутилка в едната ръка, другата е свита зад тила му, какъвто е редът, а също така е учтив. Желева е с две свободни ръце и не има последното, горе упоменато свойство. Отново поставя дланта си, с нелакираните нокти, върху празната чаша, погълната преди момент от Желев, която е в този момент пред нея в резултат на първичните й придвижвания в по-ранния стадий на борбата с келнера, а с другата ръка отблъсква пламенно приближаващото се шише с водка, което е към този момент наведено и готово за наливане.

От удара ръката

на келнера се извива

по посока на президента и от бутилката се изплисква част от наличието върху лицето му, яката на ризата и ревера на сакото. Желев се пробва да я вразуми внимателно, само че тя отвръща сприхаво: “Аз няма да пия водка, за какво да я хабиме? ”.

Ние с посланика сме свели глави и следим шарките на таджикистанския килим. За първи път се изпотих от позор.

Желев я моли безшумно да си сипе водка за неговия тост, по този начин било признато. Тя се пресяга към някогашната своя, в този момент негова чаша, и излива половината пиво в своята празна, някогашна негова.

Цялата битка не лиши повече от три минути и Желев произнася баналния си рефрен за ремонт на системата, част от която беше инсталирал като член на Българска комунистическа партия.

Яковлев задава въпрос на Желев. Началникът на кабинета му, физикът, дава отговор.

Яковлев задава втори въпрос на Желев. Физикът дава отговор.

Яковлев задава трети въпрос на Желев. Физикът дава отговор.

Преди четвъртия въпрос към Желев Яковлев се обръща към физика и го пита с показателен жлъч:

– Позволете ми въпреки всичко да поговоря с президента Желев.

В историята на дипломацията сходни думи се употребяват епизодично, от век на век. И значат гласовит пестник, мощен и безпардонен.